Каузата на Стефка – доброволно кръводаряване в България

Запознайте се със Стефка Попова-Лазарова, на 37 години, от София. Завършила магистратура по Право в НБУ, следдипломна квалификация по Право на Европейския Съюз, както и специализация по Икономика и мениджмънт от ЦПО към Българска стопанска камара. През 2018 г. завършва и Лидерската академия към Съвета на жените в бизнеса в България.

Вече седма години е адвокат, като се занимава с граждански дела. През 2010 година става един от учредителите и е избрана за председател на Българска организация за Доброволно Кръводаряване (БОДК) – първата изцяло доброволческа организация в подкрепа на доброволното и безвъзмездно кръводаряване в България. За дейностите си с БОДК, през 2016 г. е отличена в класацията „40 до 40“ на Дарик радио за млади и успешни българи със значими постижения за обществото.

Защо реши да се включиш в академия „Иновация в действие“?

Желанието ми да се включа в академия „Иновация в действие“ беше породено от любопитство. Вярвам, че човек не трябва да спира да се развива и академията ми се стори изключително добра възможност за мен да развия още знания в посока, в която имам желание като същевременно предизвикам себе си като изляза извън зоната си на комфорт.

Кои са ценните уроци, които научи в рамките на Академията?

Научих много ценни неща, хареса ми достъпността на начина, по които се поднася материалът и оценявам високо съдействието, което се предоставяше и добрата организация на обучителните сесии.

Може би най-ценно за мен беше именно структурираното и ясно поднасяне на информацията, което ти помага да приемеш за достъпни, дори нещата, които са ти се стрували много сложни. Когато започнеш да си казваш „Аха, всъщност нещата могат да се получат и не е толкова страшно. Трябва да направя това и това и това…“ – тогава разбираш, че е имало полза.

Къде виждаш поле за иновации в твоята специалност или сфера на дейност в следващите години?

Мисля, че поле за иновации има навсякъде стига хората да са отворени за това. За съжаление, системата на кръводаряването в България е част от едни доста закостенели структури, изискващи много време за промяна.

Възприятията на голяма част от хората също са остарели, неактуални и изградени, повече на митове, отколкото на истини. Вярвам обаче, че иновациите могат да допринесат да се промени отношението на хората към кръводаряването, да имат повече информация и възможности да помогнат, което от своя страна ще промени и обществото като цяло и ще предизвика промяна и на структурно и институционално ниво.

Разкажи ни за твоя проект

Проектът ми е свързан с Българска организация за Доброволно Кръводаряване. Нарича се условно „Пакет КСО-кръводаряване“ и е насочен към компании, които чрез своята корпоративна социална отговорност ще предоставят възможност на служителите си да подкрепят каузата на доброволното кръводаряване, да получат полезна информация и да помогнат като дарят кръв, като цялата организация по дейностите, свързани с акциите ще се осъществява от БОДК.

Проблемът, който разрешаваме е недостигът на кръв за нуждите на здравната система в България, породен от ниския брой доброволни кръводарители.

Като запознаваме служителите на компаниите с нужната им информация и им предоставяме лесна възможност да помогнат като им организираме на място акции за кръводаряване, първо получаваме прекия резултат – даряване на повече кръв и второ -дългосрочния резултат – тези хора вече са информирани, преодолели първоначалното притеснение да даряват кръв и са потенциални безопасни дарители и посланици на каузата.

Ключово предимство е това, че всичко се организира от опитен екип, предоставя се информация и акцията се осъществява лесно и на удобно за служителите място. Компанията предоставя на своите служители предимството да са добре информирани добре ли е за тяхното здраве да дарят кръв и ако е добре – възможност да го направят в позната обстановка, с други хора, които познават. Освен това дарителите получават възможността да получат изследванията си, както и да научат своята кръвна група. Важно предимство е и възможността да се потърси помощ от страна на служителите при нужда от кръв за тях или за техен близък.

Какво те мотивира да работиш точно по този проект?

Всеки, които е трябвало да търси кръводарители, за да му се окаже медицинска помощ на него или на негов близък, знае, че това е много сериозен проблем в България.

За съжаление хората най-често търсят решението на този проблем, а и на много други – само за себе си. За мен е непонятно защо за проблем, които засяга всеки един от нас, защото никой не е застрахован, че утре няма да има нужда от помощ, не се търси по-мащабното му разрешаване, а всеки се спасява поединично. Може би, много хора ще кажат, че сме такъв народ, но и промяната на това зависи от нас.

Мотивира ме желанието да постигна нещо, което да помогне на много хора и да даде положително отражение не само върху моя, но и върху живота на много други хора. Мотивира ме това да помогна на хората, които могат да помагат да осъзнаят какво голямо богатство притежават – тяхното здраве, и че това да го споделят с някой в нужда не просто няма да им навреди, но и тъкмо обратното – ще им е полезно и най-вече ще им даде усещане за удовлетвореност каквото трудно могат да изпитат при други обстоятелства.

Освен това, вярвам че доброто е в хората – просто трябва да достигнеш до него и ми е приятно да го достигам. Хората разбират, да бъдат част от нещо по-голямо от тях и да правят нещо не само за себе си е прекрасно, но повечето имат нужда някой да им даде информация и възможност.

От какво имаш нужда, за да продължиш напред?

Последните 3-4години времето, което отделям на БОДК започна сериозно да доминира над времето, което отделям за професията си. Част от приоритетите ми се промениха и се насочиха към това да превърнем сдружението в по-голяма и още по-добре работеща структура, за да можем да помагаме по-пълноценно, да развием образователна програма и да продължим развитието в необходимите посоки.

Това, разбира се, е свързано и с успехите, които постигнахме, резултатите, които виждаме и огромния смисъл, които откривам във всичко това. За целта е от съществено значение да намерим финансиране, защото оставането на изцяло доброволческа основа не позволява такова разгръщане и развитие. Съответно това е и сред основните ми приоритети, за да мога да продължа напред.