Превенция чрез осъзнаване на значимата връзка между емоциите и храненето

Срещаме ви със София и Милена от „Живот на килограм“ и посланици на „Иновация в действие“ в темата Здравословен начин на живот.

Колко точно е разпространен проблемът с хранителните разстройства сред подрастващите и на какво се дължи това?

Според последната статистика от 2011г. над 250 000 момичета в България страдат от анорексия или булимия. Действителният брой на младите хора с хранителни разстройства /ХР/ обаче е много по-голям, тъй като официалните данни не включват другите видове. Напълно отсъстват данни и за засегнатите от ХР момчета.

Като психотерапевти, през последните няколко години в нашия кабинет се срещаме с истински „бум” на случаите на млади хора с ХР, както и на такива, дошли по друг повод, но с придружаващ проблем с т.нар. „емоционално” хранене.

Причините за това са комплексни. От една страна са особеностите на юношеството с неговата характерна конфликтност – противоречиви и нестабилни самооценка и емоционалност; желание за подражание на идолите и същевременно за уникална идентичност; липса на зрялост в стратегиите за справяне с негативните преживявания; потребността от приемане от връстниците; често трудна комуникация с родителите и т.н.

От друга страна е натискът на средата – стереотипите за „идеален” външен вид и поведение  в обществото и в медийната среда, особено в социалните мрежи. Всичко това, плюс определени фактори в семейството, оказва отвътре и отвън огромен натиск върху юношите и за съжаление те често прибягват към храната като начин за справяне с несигурността и негативните преживявания, с конфликтите в общуването.

За разлика от алкохола и наркотиците, храната е достъпна, незаклеймявана и предлага бързо „решение”. Свръхфокусирането върху нея измества вниманието от истинските емоционални проблеми, давайки илюзорното усещане за контрол върху тях.

Какво е общото между децата, които страдат от такива разстройства и как вие им помагате да ги преодолеят?

В терапевтичната си практика работим с много юноши, които имат ХР или са някъде по дългото трасе на разболяването. Историите им са различни като конкретни обстоятелства, среда и емоции, но общо между тях е чувството за дълбоко нехаресване, неприемане на себе си, усещането за несправяне със собствените преживявания и взаимоотношенията със значимите хора.

Нашият проект „Живот на килограм” обаче не се занимава с терапия на ХР, а с тяхната превенция именно в периода на юношеството, където те обикновено се формират и проявявят. Екипът ни работи в училищата с тийнейджъри от 5ти до 12ти клас с разработена от нас тримодулна програма за превенция.

Целта ни е не просто да ги информираме за същността, маркерите и рисковете при различните видове ХР, но най-вече да им помогнем да разберат самия механизъм на формирането на тези ХР.

През различни преживелищни упражнения юношите си дават сметка за значимата връзка между емоциите и храненето, за това как то се превръща в стратегия за справяне, за влиянието на средата и вътрешната несигурност върху поведението на хранене, за това колко близо до всеки от нас всъщност е рискът тази стратегия да стане обичайна и да ни „качи” на пътеката на ХР.

Заедно с учениците търсим техните уникални качества и предимства, окуражаваме ги да откриват и изразяват истинските си емоции, както и да развиват по-добри начини за справяне с тях. Всъщност именно това разбиране на процесите на случване на ХР, минаващо през преживяване и осъзнаване, прави превенцията ефективна и отдалечава децата от риска.

Какво ще пожелаете на участниците в проекта, които ще създават иновации в областта на здравословния живот?

На всички участници пожелаваме да бъдат истински любопитни и да провокират собственото си мислене, да позволят на идеите си да пораснат още откъм смисъл и размах. И не на последно място, много да се забавляват, защото най-добрите иновации се раждат, когато си позволим да мислим и да търсим, но и заедно с това да играем.