Любомира, Калоян и Иван и иновации за култура

Срещаме ви с екип „3D scan” – трима млади иноватори, участващи в „Иновация в действие“.

Завършили в НАТФИЗ, Любомира Костова по образование е режисьор за куклен театър, а Калоян Николов е монтажист, режисьор и продуцент. С тях работи и Иван Стоянов, архитект и интериорен дизайнер, завършил УАСГ София.

Разкажете ни за вас

Екипът разработва продуцентска компания за документално кино – „РУБЕКУЛА“ ООД и стартиращ малък бизнес за видеокомуникация в социалните мрежи – „SQUARE VIDEO“. Искаме да се развиваме в сферата на иновациите и приложението на върховите технологии в бизнеса и културата.

Как и защо решихте да се включите в „Иновация в действие?“

Иновациите ни вълнуват, но за съжаление България е на едно от последните места по иновации в Европа. Трудно е хора като нас, които искат да развиват тази сфера да намерят съмишленици. Записахме се за да намерим партньори и съмишленици и да научим нови начини за финансиране на проекти свързани с иновациите в културата. Имаме много идеи и капацитет да ги изпълним, но все още не сме намерили формулата за бизнес модела.

Кои са ценните уроци, които научихте в рамките на Академията?

Хареса ни методологията за канализиране на идеи, структуриране и приоритизиране на различните посоки, в които може да се развива иновативния продукт.

Къде виждате поле за иновации във вашата сфера на дейност в следващите години?

Смятаме, че бъдещето е в дигитализацията както на културата така и във всички сфери на живот. Цял свят вече минава на дигитализация през 3d модели, добавена реалност, виртуална реалност и тн. В България едва навлиза видео комуникацията.

Какъв е вашият самостоятелен проект в сферта на иновациите? Разкажете ни какъв проблем разрешава и по какъв начин? Кои са неговите ключови предимства?

Проектът ни се базира на технологията фотограметрия. Чрез нея от реален обект може да се направи фотореалистичен 3d модел на всякакви обекти – дори цели местности.

Конкретно в случая се занимаваме с изработката на мобилен интерактивен музей, в който премети и артефакти да могат да пътуват по целия свят и така всеки да има свободен достъп до тях. Същата технология може да се използва и в бизнеса за презентиране на продукти. Технологията се съчетава много добре в продукти с добавена или виртуална реалност. Като цяло проблема, който решава е че демократизира обектите, които представя.

Какво ви мотивира да работите точно по това?

В последната година много ни занимават именно виртуалната и добавената реалност. Виждаме голям потенциал в тях. От друга страна и тримата имаме опит в сферата на културата и съответно за нас тази област е приоритет.

Ще продължите ли да ги развивате след Академията? От какво имате нужда?

Ние вече работим по няколко различни проекта, които включват технологията – един от тях е бизнес ориентиран, а другите два са изцяло в сферата на културата.

Имаме нужда от партньори, които на бизнес ниво да ни помогнат с продаването на продуктите и услугите, които можем да предоставим. Особено що се отнася до сферата на културата където е особено трудно финансирането, а бизнес моделите са неустойчиви и рядко се намира баланс между висока културна стойност и продажби.