Mиряна в света на шевиците

By 07.05.2018Новини

Срещаме ви с Миряна Бучкова, на 29 години, от град Варна. Завършва последователно специалност живопис в „НУИ Добри Христов“, бакалавър Финанси в ИУ и магистратура Реклама и медийни комуникации в ИУ.  Веднага след като завършва гимназия започва да работи като преминава през галерия, бижутериен магазин, по-малки и по-големи офиси, за кратко преподава уроци по рисуване за деца и възрастни, работи и като специалист в сферата на маркетинг и дизайн. В момента се занимава с графичен и уеб дизайн, а когато има време и с фотография.

Защо реши да се включиш в академия „Иновация в действие“?

Случи се спонтанно и може би по интуиция (както при всеки човек на изкуството). Бях чувала за тази инициатива преди, но не бях обръщала особено внимание. Реших, че е интересно и различно занимание, хареса ми, че има насоченост към решаване на практически проблеми при изграждането на проекти, а това обикновено липсва в университетите.

Кои са ценните уроци, които научи в рамките на Академията?

За пореден път се убедих, че човек трябва да опитва, а също и да намира начин за изява. Участието в различни формати и проекти води не само до нови контакти, но и до нови идеи и гледни точки, а както знаем „Колкото повече – толкова повече“, т.е. няма нищо излишно, всичко е натрупване на опит и знания.

Какъв е твоя самостоятелн проект в сферта на иновациите? Разкажи ни какъв проблем разрешава и по какъв начин? Кои са неговите ключови предимства?

Моят самостоятелен проект е свързан с популяризиране символиката и значението на шевиците. Обикновено първата реакция на хората е: „Че какво иновативно има в нещо толкова древно като шевиците?“.

Отговорът е: Те не са иновативни сами по себе си, иновативен е начинът по който да се научим да гледаме на тях, както и методите за популяризация сред младите. По-възрастното поколение може би ще се впечатли от  една лекция, но по-младите ще се заинтригуват от нещо по-раздвижено като интерактивна изложба, игра или презентация с модерни технологии. Тук трябва да се търси иновацията.

Основният проблем, който проекта има за цел да разреши е липсата на достатъчно знания за шевиците, смисъла им и предназначението им. Информацията по темата е малко, труднодостъпна и често е противоречива. Изключвайки хората, занимаващи се активно с везба, етнология, етнография и фолклор, средностатистическия българин не знае почти нищо съществено за шевиците, а те са важна част от нашето културно наследство и история.

Предимствата бих определила накратко като интелектуални, а в известна степен и като морални ползи за публиката. Една такава полза, например би била повишаване на националната ни гордост и самочувствие, вследствие на придобитите знания по гореспоменатата тема.

Смятам, че проектът е благодатен и има бъдеще, защото може да се развие в няколко направления, например могат да се организират различни събития, обединяващи наука, история, фолклор, традиции и не на последно място изкуство. В същото време обаче темата е много деликатна, тъй като когато говорим за символи и скрити знания навлизаме в много дълбоки води.

Какво те мотивира да работиш точно по този проект?

Това, че и аз самата не знаех нищо за шевиците, оказа се, че край мен почти никой не знае нищо, а през последните години се наблюдава интерес към тях. Виждаме ги на все повече места – по тениски, шалове, чаши, бижута, картички, пана. Редно ли е да ги носим и окачваме по стените без да знаем какво значат?

Ще продължиш ли да го развиваш и извън Академията?  От какво имаш нужда, за да продължиш напред?

Да, продължавам работата си по него, а тя никак не е малко.  От обичайните неща – време, сили, смелост, ресурси, подкрепа и най-вече от ориентир, за да не губя посоката, защото иначе идеята на проекта може да се изкриви или размие в нещо, което не искам.