Антония Кирилова: Човек е голям, колкото са големи мечтите му

Антония Кирилова е на 28 години, родена е в Шумен, но в момента живее и работи в Разград. Завършила е бакалавърска специалност „Журналистика“ и има магистърска степен по „Икономика и управление на бизнеса“ от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Като студентка търси възможности за реализация на медийния пазар чрез стажове в регионални и национални печатни и електронни издания. В трети курс започва работа като редактор в Радио Шумен – регионална радиостанция, част от веригата на Българското национално радио. След двегодишен опит взима решение да се премести в съседния град Разград, където се омъжва и продължава професионалната си реализация като журналист.

През 2013 година започва работа в Регионалния вестник „Екип 7“ и създава авторски материали в сферата на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата. В своята работа се ръководи от принципите на честност, обективност, прозрачност и справедливост.

Вярва, че промяната започва отвътре навън и човек е голям, колкото са големи мечтите му. Смята себе си за открит, отзивчив, емпатичен и позитивен човек, удовлетворен от себе си и от начина си на живот.

Защо реши да се включиш в академия „Иновация в действие“?

След като попаднах на информацията за академията, не се колебах дълго преди да се запиша, защото концепцията пасваше на моите вътрешни вярвания. Убедена съм, че всеки човек се ражда с индивидуална мисия, чрез която оставя своя отпечатък в различни сфери на обществения живот – политика, икономика, наука, образование, здравеопазване, екология, изкуство. Човек намира своето призвание в определен етап от живота си, когато осъзнае, че развитието и бъдещето му зависят изцяло от него, а не от външни фактори.

На какво сме свидетели обаче през последните 30 години в България, по време на демократичния преход, който така и не е приключил. Ние, българите, сме влезли в една опасна роля – тази на жертвата. Не минава и ден, в който случайно да не дочуя разговор между хора на пейка в парка, в градския транспорт, в магазина, които само се оплакват и прехвърлят отговорността за нечестивата си съдба на роднините си, на шефовете си, на управниците, без да адресират проблема към себе си. Да, комфортно е само да сочиш с пръст, но обвинителят често забравя, че палецът му е насочен към самия него. Наблюдавайки този социален процес през целия ми съзнателен живот, реших да не бъда част от групата на вечно мрънкащите и недоволни хора, които ежедневно назовават проблемите, но никога не се ангажират да станат част от решаването им.

Вярвам, че обществото ни еволюира, тук е и ролята на нас, младите хора, защото всяко ново поколение надгражда предходното със своите революционни идеи и вярвания. „Вятърът на промяната“, за който пеят „Скорпиънс“, духа в последните три десетилетия и е време да осъзнаем, че не сме жертви, а творци на собствения си живот. Всичко това ме мотивира да участвам активно в обществения живот, да се включвам в граждански и в доброволчески инициативи, защото силно вярвам, че моят принос е важен. Както се казва в народната поговорка – „Капка по капка – вир става“.

Аналогично, колкото повече хора започнат да осъзнават силата си, да се държат като манифестори, да работят за желаните промени, да изразяват творческия си потенциал, толкова по-скоро ще видим резултатите в материалния свят.

 

Кои са ценните уроци, които научи в рамките на Академията?

Най-ценният урок, който получих по време на семинарите, беше да виждам бъдещите клиенти/потребители на продукта или услугата „чисти“, както се изразиха фалиситаторите от The Business Institute. Идеята е обективно да оценяваш проблемите на потенциалните клиенти и да си наясно как те виждат работата за вършене, а не да я определяш съгласно собствената си визия за фрустрацията, която те изпитват.

По време на академията научих, че най-важните въпроси, които трябва да си зададе един предприемач са „Какви проблеми решава моята идея“ и „Каква добавена стойност носи за потребителите“.

Целта е да си отговориш честно и безпристрастно, а не да се самозалъгваш, понеже си влюбен в идеята си и смяташ, че е гениална. Вярвам, че когато човек служи на обществото, когато помага на хората да се развиват и да просперират, когато им дава стойност, то няма начин самият той да не успее и да не се възвърнат вложените ресурси. 

Къде виждаш поле за иновации в твоята специалност или сфера на дейност в следващите години?

В моята сфера на дейност иновациите са свързани с технологичния прогрес и създаването на нови платформи за поднасяне на медийно съдържание. Прогнозирам, че в следващите десетилетия традиционните медии ще се преобразуват, защото в днешния дигитален XXI век хората имат право да избират медийното съдържание, което потребяват и все по-рядко се информират от вестници, радиа и телевизии.

Ако трябва да съм напълно откровена не познавам нито един тийнейджър, който чете вестници или гледа телевизия, аз самата също не гледам, защото има други канали, чрез които да се информирам. Смятам, че напълно естествено в бъдеще ще се наложи интернет телевизията, а печатните издания ще станат бутикови, само за ценители, които искат да усещат хартията в ръцете си и обичат мириса на мастило.

Сферата, която ме вълнува и с която участвам в академия „Иновация в действие“, е образованието. Няма нищо по-ценно от инвестицията в образование и формиране на професионални умения. Иновациите в тази област също могат да се обвържат с напредъка на информационните технологии и въвеждането на нови методи и форми на преподаване в класните стаи. Днешните деца имат различни образователни потребности и педагозите трябва да изместят фокуса от предметното знание към формиране на умения за живот в XXI век като критично и аналитично мислене, гъвкавост, работа в екип, обработка на информация и др.

Какъв е твоят самостоятелен проект в сферата на иновациите? 

Моят проект „Мисия образование“ се роди естествено по време на академията, с оглед на преките наблюдения, които имам над образователната система. В работата ми като журналист съм дефинирала слабите звена и наболелите проблеми, но досега не съм видяла да се предприемат адекватни действия в посока разрешаването им.

Проблемите, които адресирам са свързани със слабата връзка между образованието и бизнеса, липсата на професионално ориентиране в училище, неприлагане на придобитите знания в работна среда.

Младите хора изпитват трудности с намирането на своя професионален път и смятат, че образованието, което получават не ги подготвя за реалния живот и за предизвикателствата, пред които ще се изправят като зрели индивиди.

От друга страна бизнесът страда от липсата на качествени, обучени и мотивирани кадри, фирмите се оплакват, че младите хора не са адекватни спрямо изискванията на пазара на труда, нямат нужната подготовка и практически умения за работа.

Училищата, като част от този бермудски триъгълник, работят според принципите на пазарната икономика, които им налага държавата. Фокусът на вниманието е поставен  не върху качеството на образование, а върху осигуряване на нужния брой ученици, които са основни носители на финансови средства за издръжка на училищата.

И между тези три страни постоянно прехвърчат стрели на обвинения, вместо да се направи крачка към обединяване на ресурсите в името на общата мисия.

Моята идея е да създам НПО „Мисия образование“, което ще осъществи връзка между образованието и бизнеса чрез организиране на професиографски екскурзии, стажове, състезания, менторски програми, дни на отворените врати, академии, срещи и семинари с доказани специалисти и експерти от различни сектори.

Чрез тези форми на неформално образование, младите хора ще осъзнаят силните си страни, ще се ориентират в избора на професия, ще придобият мотивация за развитие на потенциала и качествата си, ще получат нужната подготовка за работа в реална работна среда.

Училищата ще дадат добавена стойност на своите възпитаници чрез тясното сътрудничество с бизнеса и успешната им реализация на пазара на труда ще доведе до повишаване на техния авторитет, респективно до повишаване на интереса към предлаганите специалности. Бизнесът ще инвестира в изграждането на бъдещи кадри чрез дни на отворените врати, платени стажове и менторски програми. По този начин предприятията и фирмите ще се справят със задълбочаващата се демографска криза и липса на обучени и качествени специалисти.

Бих допълнила, че моята идея не е толкова иновативна, колкото функционална и необходима, за да се постигне баланс между предлаганата образователна услуга и пазарните изисквания.

Ще продължиш ли да развиваш проекта извън Академията?

Това е основната ми цел – да реализирам проекта в Разград, защото проучванията ми показват, че има нужда от подобряване на сътрудничеството между бизнеса и образованието.

Почти всеки ден се срещам с интелигентни млади хора, които обаче са неориентирани в избора си на професия, не осъзнават какви са силните им качества, не са убедени какво искат да правят в бъдеще, нямат грам практически опит. С осъществяването на този проект искам да ги подкрепя да намерят признанието си, да се пробват в различни сектори, да придобиват професионални умения, да се запознаят с изискванията на пазара на труда, да разговарят с утвърдени специалисти, които да ги вдъхновят с техните успехи. 

Как ще реализираш проекта и от какво имаш нужда, за да продължиш напред?

Реализация на идеята ще започне с регистрация на НПО „Мисия образование“ в Търговския регистър. По план екипът, който ще работи проекта е съставен от четирима специалисти с различен профил и професионални компетенции – юрист, журналист, икономист и педагог.

Една от първите стъпки, след вече направено проучване сред представители на трите целеви групи, е създаване на договорни отношения с директорите на средни, профилирани и професионални гимназии в град Разград и със сдружение „Местен бизнес“, в което членуват 40 фирми от региона. След регламентиране на отношенията, следва изготвяне на едногодишна програма за професиографски екскурзии по време, на които учениците ще посетят всички фирми, включени в проекта.

В края на учебната година всеки участник ще избере в коя от посетените фирми през годината иска да стажува за период от два месеца, в който ще придобие умения за работа в реална работна среда. През целия период на обучение учениците ще имат ментори, които ще им задават конкретни задачи за изпълнение.

Ще кандидатстваме с проект по ключова дейност „Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики“ в сектор „Младеж“ на най-голямата европейска образователна програма „Еразъм +“. При одобрение на проекта планираме образователен обмен с неправителствена организация от Европейския съюз, който се изразява в организиране на семинари „Ключови компетенции в XXI век“ и „Как да работя за себе си“. Смятаме да кандидатстваме за финансиране от Обществен дарителски фонд – Разград, който подкрепя граждански инициативи.

Ще търсим подкрепа за реализацията на дейностите от местната власт в лицето на Община Разград и на държавната власт, представлявана от Областна администрация –Разград. Ще разчитаме на сътрудничество с други неправителствени организации, които работят активно в сферата на неформалното образование, за да разширим обхвата на дейността си.

За организирането на семинари и тренинги ще търсим ключови партньори от сертифицирани обучителни организации в страната и чужбина. Ще търсим и подкрепата на родителите, които са заинтересувани от професионалната реализация и бъдещо развитие на техните деца.

 

Какво би посъветвала бъдещите участници в академия „Иновация в действие“?

Да вярват в собствените си сили и потенциал и никога да се отказват от своите мечти. В живота няма провали, а просто ценен опит, който ни показва, че трябва да се подобрим, за да постигнем желания резултат.

По този начин е разсъждавал Томас Едисън, който на въпроса как е приемал неуспеха, докато изобрети електрическата крушка, той отговорил – „Не съм се провалял, просто открих хиляди начини, по които няма да стане“. Това е конструктивният и предприемачески начин на мислене, който води до мечтания успех.

Бих добавила и следното – знаете ли кое е най-богатото място на света? Това са гробищата, защото там са заровени стотици гениални идеи, които не са били осъществени, заради неувереност и страх от провал. Помислете колко голяма част от потенциала си пропиляваме и колко мечти не намират материален израз, заради собствените ни ограничения. Нужно е да направиш първата крачка и да не се отказваш, защото количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Това, което мога да споделя на другите участници в академията са думите, които мен самата ме мотивират – „Попитай и ще ти отговорят. Почукай и ще ти отворят. Поискай и ще ти бъде дадено“.

Този цитат ми е като пътеводна светлина и всеки път, когато се разколебая, губя увереност, кураж, мотивация, си припомням тези думи и продължавам смело напред. Вярвам, че предизвикателството в този живот е всеки ден да се учиш, да растеш и да ставаш все по-добра версия на себе си.