Как да развиваме умението да бъдем креативни?

By 20.12.2016Uncategorized

mihail_stefanovСрещаме ви с Михаил Стефанов, един от фасилитаторите в „Иновация в действие“ и експерт по стратегически комуникации с над 10-годишен практически опит в  сферата на комуникациите, както за големи компании, така за водещи неправителствени организации. Животът му е доста пълен – има прекрасна съпруга, 2 дъщери, 5 китари, своя консултантска компания. А като го питаш какво няма, веднага отговаря „Куче“.

Иначе живо се вълнува от невробиология и от това как работи мозъкът ни, и непрестанно ровичка в търсене на източника на добрите идеи и вдъхновяващите послания. А покрай тези му търсения и често го канят да обучава различни хора по различни теми, което му доставя огромно удоволствие. Почти толкова голямо, колкото млечният шоколад.

Как да развиваме умението да бъдем креативни?  

Благодаря за този въпрос.  Защото, противно на масовото схващане, креативността наистина е умение, а не дарба. За разлика от интелигентността тя не е генетично определена, а се придобива както всяко друго умение – с постоянство и здрава работа.

Та сега на въпроса „Как“ – ако трябва да избера само едно нещо и то да е най-важното, без съмнение ще кажа, че колкото по-добър си в редуването на моменти на фокусирано внимание с такива на реещо се съзнание, толкова по-голям шанс имаш да родиш креативни идеи. 

И за да не звучи като някаква притоплена сентенция, обяснявам – има няколко големи невробиологични изследвания, свързани с креативността и момента на проблясък (моят превод за insight). И до едно показват, че прекаленият фокус върху проблема вреди на креативността. Както и че проблясъкът идва най-често след известен период, в който сме оставили ума си да се „рее“, да блуждае.

Затова силно креативните хора си отделят време, в което съвсем фокусирано избягват да мислят фокусирано, а вместо това правят неща, които им доставят удоволствие, но не ангажират ума им.

За мен лично ходенето пеш е такъв процес – когато имам да намирам креативно решение на проблем и съм си направил предварителното проучване, оставям колата вкъщи и ходя ден-два пеш до офиса. Вървя и целенасочено не мисля за нищо, просто зяпам – дърветата, кучетата, хората, и оставям ума ми да се носи. И обикновено най-късно на втория ден идеята е вече там.

Къде се срещат иновациите и креативността?  

О, навсякъде, където има проблеми. Креативността – това не е да можеш да рисуваш, или да танцуваш, тя няма общо с артистичните умения, а с уменията за решаване на проблеми. Затова и можем да я открием както в офисите на големите компании, така и на сергиите за плодове и зеленчуци; както в големите градове, така и в махалите, в които улиците нямат имена, просто защото няма улици. И докато хората имат проблеми, те ще продължат да намират креативни начини да ги решават – в това се крие тайната на развитието.

Понякога обаче има сериозно неразбиране на тази проста истина. И това ясно се вижда, например, във факта, че смятаме определени професии за особено креативни, а други – за скучни и предсказуеми. Да, но трябва да ви кажа, че съм виждал ужасяващо стандартни идеи от водещи рекламни агенции и невероятно креативни решения от малки земеделски компании. Креативността ходи по хората, а не по отраслите. 

Как да генерираме идеи с потенциал за развитие?

Не е лесен този въпрос. Даже не знам дали е съвсем точен. Защото ако си го зададем в началото на процеса на генериране на идеи, можем така да се затапим, че нищо смислено да не родим. Аз лично вярвам, че първо трябва да се генерира количество идеи – колкото може повече, дори да са абсурдни, смешни, неработещи, да не се спира, докато нямаме един топ хартия изписана.

И едва тогава да включим режима на оценяване – кои работят, кои не, кои на пръв поглед не стават, но има нещо в тях, което не ни дава мира, докато не го разчоплим. Чак тук идва въпросът с потенциала за развитие – няма как да знаеш коя идея е такава, докато я раждаш.

Едно е сигурно, обаче – огромна част от идеите ще умрат невидели бял свят. И то не защото са лоши, или без потенциал за развитие. А защото светът е пълен с хора, които обичат да раждат идеи, ама не обичат мазолите от мотиката – и ако може прекрасните идеи да им ги реализира някой друг, защото, видиш ли, те са добри в даването на идеи, ама не и в случването им. Та затова потенциалът на една идея е една трета от нея – другите две трети са готовността на човека с идеята да жертва, да се бори, да се труди, да опитва, да не се отказва. Ама понеже потните мишници и безсънните нощи не са особено желани, съм забелязал, че често ги пропускат по обученията за креативност.

Кои са основните съставки на една добра идея?

Понеже сме на готварски език, за съставките не зная, но за теглилките мога да коментирам:

  • Има само една мярка за измерване на креативността на всяка идея и това е проблемът, с чието решаване тя се занимава.
  • Тук, като в един стар виц, имаме два варианта – идеята или решава проблема, или не. Ако не го решава, работата е ясна – идеята не струва.
  • Ако го решава обаче, пак имаме два варианта – предлага ли ново решение, или не. Ако не предлага ново решение, каква пък идея да е изобщо.
  • Ако обаче предлага ново решение на проблема, значи с чисто сърце можем да я наречем креативна. Защото точно това е дефиницията за креативност – даване на ново и работещо решение на съществуващ проблем.

Всичко друго са празни приказки.