Катерина Ценкуловска и учене чрез забавление

By 14.12.2016Uncategorized

Представяме ви един от 6-мата финалисти в „Иновация в действие“. Катерина Ценкуловска е само на 20 години, родена в град Плевен. В момента е втори курс Връзки с обществеността в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

От април 2016 година е част от екипа на Leadership.BG, чиято мисия е да популяризира лидерската култура и да развива лидерския потенциал в България. От скоро участва и в екипа на Loveguide – организация, чиято цел е провеждането на обучения и образоването на младите хора в сферата на здравното образование.

Катерина, разкажи ни за интересите и хобитата си

katerinaСмятам, че интересите са променлива величина. Те са това, което цялото ти същество се опитва да ти подскаже в даден момент. Когато не се чувстваш удовлетворен от нещо, то това означава, че е време да го развиеш или разнообразиш по някакъв начин.

Както в гимназиалния период, така и сега в Университета се старая да запълвам „празните места на удовлетворение“. В този ред на мисли интересите ми за момента са насочени към надграждането на образованието ми.

Успоредно с това посвещавам време и на доброволчеството. Да си добротворец, както обичам да определям хората, които дават на добра воля, без да търсят опора за интересите си, е призвание. Или се раждаш с това качество, или не.  Основата на работата като доброволец получих в гимназиалния период. Взимах дейно участие в кампании и обучения на НПО по Компонент 7 на ПРООН. Работата ни засягаше деца, лишени от родителски грижи, наркозависими ученици и уязвими групи.

Нещо, което по-скоро бих нарекла хоби, е фотографията. За мен тя е онова местенце, към което всеки се отправя, когато иска да посвети времето си на нещо различно от това, което ежедневието му изисква.

img_0124_1Защо реши да се включиш в академия „Иновация в действие“?

Самото име на академията е толкова примамливо. Винаги съм била пристрастна към тези две думи – иновация и действие. Хубаво е всеки човек да си има център, към който да ориентира действията си. Може би затова ме грабна идеята на академията – защото иновациите и действието са една важна част от моя център.

Кои са ценните уроци, които научи в рамките на Академията?

Да не се отказваш. Всяка идея среща спънки. Следващото ценно умение след формулирането на идеята е следването й докрай. Не винаги този край ще завършва с успех, но както знаем – човек се учи от грешките си.

И като споменах идеи, няма как да не обърна внимание и на генерирането на идеята. Без да минеш през стъпки като ‚Бързи Идеи“, „180-градусово мислене“ и „Междугалактическо мислене“ е като да приготвиш сладкиш, без да знаеш какви са нужните му съставки. Това, което искам да кажа, е, че и иновативната идея  (колкото и свобода да носи значението на това словосъчетание) се нуждае от предварителна, структурирана подготовка.

Коя е иновацията, която те вдъхновява и защо?

Не бих казала, че има конкретна иновация, която ме вдъхновява. По-скоро ме впечатляват някои модели на иновативност.

Възхищавам се на хора, които от нещо съвсем просто и обикновено създават шедьовър. Или на идеи, свързани с природата, и по-скоро впрягането на целия арсенал от възможности, които тя предлага и затварянето й в самодостатъчен цикъл. През 2013 г. наградата CH.A.N.G.E Award на Европейския технологичен институт взима Кейт Хофман (Германия-Великобритания – създаване на градска ферма за отглеждане на зеленчуци без почва, във вода, с рибки, които по естествен път „наторяват“ насажденията – ферма, каквато се създава в центъра на Лондон).

Къде виждаш поле за иновации в твоята специалност или сфера на дейност в следващите години?

Все още съм част от образователния процес. Безспорно той е едно от местата, които най-много се нуждаят от промяна, иновативност. И в същото време разполага с най-много капацитет от възможности и ресурси – а именно студентите. Просто е нужен стимул.

Какъв е твоя самостоятелен проект в сферата на иновациите? Разкажи ни какъв проблем разрешава и по какъв начин? Кои са неговите ключови предимства?

img_0140_1Когато встъпих в академията, нямах конкретна идея. В процеса на работа се роди концепцията ми за Education Escape rooms. Фрустрацията, която ми подсказа тази идея, е ниското ниво на образованост сред младите хора. Ядрото на идеята е желанието ми да разчупим стандартната форма на обучение.

Ето защо мотото на Education escape rooms e „Нека не бягаме от час, а да избягаме от скучния процес.“ Идеята ми е доказателство за това, което споменах по-рано – иновацията и действието са в „ориентировъчния‘ ми център. Ключовите предимства на тази концепция са – разнообразие, учи, докато се забавляваш“ и достъпност.

Какво те мотивира да работиш точно по този проект?

В рамките на „Иновации в действие“ беше формулирана по-мащабна фрустрация, от която трябваше да изходим – Разхищението на ресурси.

Според мен не всеки обръща внимание, че в днешната система се пропилява най-ценния ресурс, от който следва съхранението на останалите – и това е човекът. Винаги съм имала усещането, че нещо ми липсва в процеса на обучението. И това е извод, до който съм достигнала след наблюдение и над съученици.   Именно тези липси в образованието благоприятстват за пропиляването на възможностите на човешкото съзнание. Ето защо реших да насоча вниманието към разхищението на един по-различен тип ресурс.

Ще продължиш ли да го развиваш и извън Академията?

Както казах и в началото, следващото ценно умение след формулирането на идеята, е следването й докрай. Това е урок, с който си тръгвам след академията и който възнамерявам да последвам.

От какво имаш нужда, за да продължиш напред?

Съмишленици на първо място. Финансовата опора е нещо, което сякаш няма нужда да споменавам – те са средство, а не цел. Мисля, че развитието на такъв тип идея се нуждае от силно мотивирани и ентусиазирани хора. Винаги е добре дошла помощ от професионалисти в полето на образованието.